Razkazi за Sanya - Общ преглед

Razkazi за Sanya - Общ преглед

Blog Article

Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.

Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“

- Толкова далеч не беше стигал някой досега. Никой не ми е обръщал толкова внимание.

Авторът е известен не само със своите разкази и повести, а също така приказки и басни за деца, поеми, хумористични разкази и сценки, както и лирични стихотворения.

усмихна, сетне отскубна ръката си и прибяга в другия край на скалата. Агата стисна

Третата жена със която го правих и имахме страхотна сексуална връзка заедно със дъщеря й бе, Продавачката от магазина за бельо. Тя бе точно от калибъра на мама дори с малко по-големи цици. Всеки път когато купувах бельо и сутиени по поръчка (чашка Д,Е), се възбуждах за секунди, а чурката ми стърчеше напред, до масичката с бельото...тя не отделяше очи от възбудата ми а аз от цепката на големите й цици. И двамата се гледахме и въздишахме един по друг, а дъщеря й макар и малка ме гледаше с ръбчето на окото...срамежливо. Едва след като разшириха магазина и започнаха да продават рокли (за едри жени), споделих за връзката си със мама и дори започнахме да ходим двамата там. Продавачката Таня се зарадва защото ме харесваше а и бях редовен клиент: ''МАЙКА ти е една неустоима жена заслужаваща много любов и внимание, а ти си красиво палаво момче със готина дебела твърда чурка, ако ми беше син нямаше да ти се размине!'' На нея също и правих доста комплименти, че е готина и пищна и че дъщеря й нейно копие и е сладурана голяма. А във един от тези късни следобеди, като редовен и последен за деня клиент се забавлявахме тримата във магазина.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната Разкази за Саня не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Тук лисицата ни показва, че когато много си повярваме, може доста да си изпатим. А гъската ни учи, че с остър ум и творческо мислене можем да решим всяка трудност.

Оператор е Стефан Христов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков. Художник е Боряна Семерджиева.

След този ден на малката могила се стичаха хора с всякакви болежки от близки и

Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:

Момчетата се спогледаха и май на всички това, което чуха току що, много им допадна. Христо седна до тях, а Саня остана по средата на хола срещу тримата млади мъже.

Преди време и четох яко мръсни чатове в телефона, така че от първо лице знам, че и на тези години някой са големи мръсници.